Привет на всички! За мен е чест и удоволствие да представя на вашето внимание една моя съвсем пресничка идея - от преди няколко часа. Ровех се из нета и съвсем случайно ми хрумна "Какво ще стане ако www.velo-pk.org взима интервюта от хора с много добър опит в колоезденето?". Отговора толкова ми хареса, че веднага писах на няколко хора и ето само след няколко часа съм готов с първото си интервю! И разбира се това нямаше да стане благодарение на огромната отзивчивост на интервюирания. Интересното за него е, че съдбата съвсем случайно скоро ни събра на пътя и се срещнахме в отсечката Банкя - София. Който беше на този велопоход съм сигурен, че вече се сети. И така, надявам се, че ще ви хареса, представям ви интервю с Деница Николова!

 


Здравей, Дени! Още веднъж ти благодаря, че се съгласи! Надявам се да представляваме интерес и едновременно с това да бъдем полезни на колоездачите от Перник, а и не само! Също така се надявам да ти хареса интервюто, защото това е най-важното! =)

Ето ги и моите въпроси към теб, като започваме с представянето. Ако някой от тях не ти хареса, или ти се стори твърде личен, просто го прескочи!

 

  Здравей, Влади, много се радвам за това, че ми предоставяш възможността да бъда полезна на повече млади хора, които обичат този спорт.

 

 

            Как се казваш, къде си родена и на колко години си?

 

    Казвам се Деница Николова, родена съм през

    1988 г. в гр.София.

Имах щастливо детство, изпълнено с много игри, емоции, забава, приятели…

Помня първото си сериозно колело – беше един тъмночервен „Школник“, а преди него- едно малко колело с помощни колелета, което карах неуморно от сутрин до вечер…? Тогава времената бяха съвсем различни, „Бегачите“ излизаха тепърва на мода…

 

              С какво се занимаваш?

 

Студентка съм в Национална Спортна Академия „Васил Левски“. Специалността, която уча е „Треньор по колоездене.“

 

   Какво ти дава колоезденето?

 

 

  Колоезденето е спорт, свързан с много издръжливост, характер и воля. Това, което ми дава, на първо място е свобода, здраве, адреналин, необходимост от физическо натоварване. Обичам съревнованието, човешката агоналност, амбиция, стремеж. Обичам не само колоезденето, обичам спорта като цяло… И се сещам за нещо, което ми придава смисъл. Това, което съм написала в началото на своя тренировъчен дневник е: „ За какво спортувам? – за повишаване тренираността и опита си като колоездач; за личностно съвършенство; за самочувствие и борбеност; за здраве и поддържане на добра физическа форма; за увеличаване на знанията и уменията си.“ ? Прочитайки всеки ден написаното, аз знам какво правя и защо го правя.

  Спортът като начин на живот ми дава много дисциплина, удовлетворение, пълнота и смисъл.

 

 

       Защо следваш колоездене в Национална Спортна Академия “Васил Левски“ и как виждаш своето бъдеще?

 

    Когато завърших средното си образование, честно казано, не знаех какво искам да уча, защото не се бях ориентирала в конкретна област. Бях объркана, дезориентирана. Обичах да рисувам и това, което ми доставяше удоволствие, беше да рисувам анимационни типажи и различни анимационни декори. Осъзнах, че искам да кандидатствам в „НАТФИЗ“, но там летвата е твърде висока и подготовката ми щеше да отнеме години, преди да стана наистина много добра художничка. Знаех едно – ако не се захвана с рисуване, то ще е със спорт. И така стана. Кандидатствах в Национална Спортна Академия и ме приеха. Сега съм трети курс и съм щастлива, че направих един много добър избор за образование.

 

 

      Би ли дала няколко съвета към вело маниаците от организация "Колоездене Перник"? Как да подобрят своята езда на две гуми?

 

    Това, на което наистина искам да наблегна, е сигурността на колоездача. Винаги казвам: „На първо място - сигурността!“ и съветвам всички вело маниаци да слагат каска преди да се качат на колело, защото травмите се причиняват от непредпазливост, недобра екипировка, лошо поведение на пътя и много други.

  Хубаво е преди всяка тренировка или разходка с колело да се съобразявате с маршрута, атмосферните условия, настилката и вашата физическа подготовка. Много е важно да не надценявате възможностите си, защото това би довело до бързо изтощение, мускулна треска на следващия ден и това няма да направи вашата тренировка толкова приятна. Съветвам да избирате подходящ велосипед за различните видове колоездене и да излизате подходящо екипирани. Надявам се всички млади хора да разберат, че колоезденето може да бъде както приятно и емоционално наситено, така и опасно при недобра подготовка.

 

 

    Към какво е хубаво да се стреми организация "Колоездене Перник"?

 

    Напоследък забелязвам бум на популяризирането на различните нови спортове, които навлизат стремглаво в ежедневието на бързащия човек. Те се стремят да вкарат във форма затлъстелите и водещи заседнал начин на живот хора, които не изпитват голяма симпатия към физическото натоварване. Вашият стремеж е насочен правилно към популяризиране на колоездачния спорт сред младите, активни хора, които искат да се придвижват бързо и лесно в големия град. Хубаво е да кажем, че придвижването с велосипед в града е по-здравословно, по-икономично и насочено към запазване на природата, въздуха…Това е новото еко-придвижване. Това е стремежът и на много европейски държави – повече хора на велосипед, възможно по-малко коли, замърсяващи атмосферата и околната среда. Това е новото еко- мислене, което се опитва да се внедри в разбиранията на хората.

 

 

          Има ли нещо друго, което искаш да споделиш с нас?

         

  Мечтая да станем свидетели на една метаморфоза в икономиката на България. Бих искала да видя как нашето правителство е насочило вниманието си към здравето на българина, към спорта, достъпен за всички възрасти и слоеве на обществото. Мечтая да станем по-цивилизовани, по-възпитани и по-толерантни както на пътя, така и помежду си. Бих искала хората да разберат, че проявата на немарливост към собственото им здраве води до болести, причинява вреда, обездвижване, застоял начин на живот. Спортът е това, което кара хората да станат активни в опазването на здравето и стремежа към дълголетието им. А знанието го прави по-безопасно, лишено от травми и наранявания.

 

  Влади, това е от мен. Благодаря ти отново за това, че ще сме полезни на много хора. Пращам ти няколко снимки. ?

 

  И аз ти благодаря Дени! За интервюто и за това, че скоро когато се срещнахме на пътя ни даде по усмивка и здравей на всички колоездачи от нашата група! Смятам, че така трябва да се уважаваме и подкрепяме всички колоездачи. 

 

 

редакция: Юлето