Ще бъде ВЕЛО-ГОДИНА! Колоездачите в Перник подготвяме сериозен натиск върху Община Перник, за да изгради велоалея най-сетне

        Помните ли думите "Задава се нещо страшно!", от събитието "Велоинвазия в Перник"? Не, това не беше шега. Тази година ще бъде изключително страшна за Община Перник, защото е време да построи това от което толкова много се страхува - страховитата велоалея, по която се придвижват чудовища на две гуми, неболедуващи и с усмивки на лицата - колоездачи им викат! И ако Община Перник си мисли, че сме изтрещяли, то да! Това е самата истина! Изтрещяхме и издивяхме от карането на велосипед в стрес на самото пътно платно, където прелитат на сантиметри от нас, автомобили със 100 км/ч, управлявани от гаменчета. Ето и изтрещялите ни умове какво родиха: 

Състезание по носене на велосипед нагръб из разкопания ни център!

  • Посланието е много ясно! Няма НИКАКВИ условия за колоздене в град Перник! Минете покрай Детмаг и в края на алуминиевата му дограма вижте кръвта, това е кръв от млад колоездач, който скоро си разцепи главата там и Община Перник ще е късметлия ако не я осъдят затова, тъй като няма никакво обезопасяване.


Носене на велосипеди

 

 



Протестен Бревет

  • 200 километров, протестен бревет, 10 обиколки около Перник. Всеки може да се включи за каузата за колкото обиколки пожелае и може, но обещавам, че ще има не малко колоездачи, които ще направим и всичките 200 километра! Маршрута е: Мошино - Люлин - Дивотино - Перник - Мошино. 

    Протестен Бревет

 



Велоинвазия в Перник

      • Всяка неделя от 15:00, докато най-сетне не се изгради велоалея в Перник! На последния и първи за годината велопротест, се събрахме близо 70 колоездача, а още не е затоплило времето хубаво! 



ВЕЛО ИНВАЗИЯ



    Оказване на всякакъв натиск със срещи с общината и писма настояващи да се изгради най-сетне велоалея в Перник, и пътищата да станат по-безопасни!

 

  • Миналата година имахме три срещи с общината, за тази имаме вече две, подготвяме и други. Днес писма се пратиха до директора на полицията в Перник Станчо Станиславов, областният управител Ирена Соколова, зам.кметът Владислав Караилиев, и секретарят на общината Денислав Захариев. 




2015 03 25 15 55 32 Писмо до полицията.doc OpenOffice Writer

 

 

 

 

2015 03 25 15 56 40 Писмо до Ирена Соколова.doc OpenOffice Writer

Велообщността в Перник избухна, 65 колоездачи на подновяването на велопротестите за велоалея!

За трета подред година, колоездачите в Перник се организираме на вело-протести с настояване да се изградят безопасни и човешки условия за придвижване със здравословното, икономично, незамърсяващо и екосредство за транспорт, наречено велосипед! Вело-шествията ще се организират всяка неделя от 15:00 часа, до финалното изграждане на качествена велоалея в Перник. Подчертавам качествена, защото в Перник изглежда може да се строи само некачествено, а общинските служители ходят на инспекции, снимат се нахилени и всичко било мед и масло. Какво, подяволите се случва?! Работи ли изобщо системата, в която живеем? 

На велопротеста вчера се събрахме 60-70 колоездачи, което за откриване е много добре! Благодарим на всички, които дадоха от себе си, за да има в Перник по-добри условия за колоездене и се надяваме занапред все повече хора да се почувстват съпричастни към каузата и да поискат Перник да стане по-добър град за живеене. Велоалеята е нещо елементарно за изграждане, а ползите от нея са огромни и трябва да я има във всеки град!


Перник заслужава да има велоалея!

Всеки град заслужава по-добри условия за живот, но Перник още повече! Тук много хора карат велосипед, а ще карат още много повече, ако има безопасни условия за придвижване. Защото повечето хора ги е страх да се бутат сред колите, нищо че мястото на велосипеда е точно там, а не на тротоара(когато няма изградени велоалеи). В един много по-голям град, като столицата ни София, при по-стари и опитни велоорганизации и велодвижения, е трудно да събереш на велопоход, броя колоездачи, който ние събираме. 


Три години подред общински служители, кметове, зам.кметове празнословят, но велоалея няма!

Не зная колко вече вело-протести организирахме, но броят е много голям. Но това е нищо, пред детския живот който си отиде, докато общинските служители царуват горе. А моралът и човещината изглежда губят всякаква стойност. Важно е единствено пари да дрънкат, защото фирмата, която изгражда велоалеята - ДЛВ, не знам общината има ли пари да им дава, но преди да искат пари, трябва да се научат да строят, защото това, което изградиха в тези 700 метра е пълен позор! Асфалтът е на вълни, а след моста при ТЕЦ-а, по посока Мошино, са се опитали да залепят отдясно велоалеята плътно за 30-метрова бетонна стена, за да си спестят работниците малко работа, а фирмата  да икономиса бордюрни блокчета, подпирайки велоалеята на стената. Едно, че това е в нарушение с наредбата за изграждане на съоръжения за транспорт, трябва поне 50 сантиметра буфер да има, и второ, че не е никак безопасно, защото при идващо насрещно движение, колоездачите може да си удрят педалите в стената и да станат неприятни инциденти. 


Защо ще продължим с велопротестите, докато Перник не стане безопасен за придвижване с велосипед?

  • Защото не искаме повече деца да загиват, докато спортуват. 
  • Защото искаме да живеем, като бели хора.
  • Защото в Перник много хора карат велосипед.
  • Защото колоезденето е здравословно, незамърсяващо околната среда, икономично, еко. 
  • Защото Перник е перфектен за колоездачен град с предимно равния терен и разположението му по дължина.
  • Защото в Перник има повече кафенета, отколкото спортни съоръжения. 
  • Защото ние, младите, искаме да живеем в България.

     

    Благодарим за снимките на Снежи Борисова и труда, който хвърли, особено качването с колелото горе на моста! Всичките снимки качени тук са нейни. Благодарим и на съгражданите ни под пагон, които човешки ни разбраха и си свършиха работата перфектно. Благодарим още на Мими Грозданова за редакцията на статията! :) 

    887587 973673675999068 1507908072548714074 o

    10854455 973687495997686 3421769304151797493 o 1

    11074309 973688085997627 8204984871624693305 o

    10333503 973718159327953 2185101729722186184 o

Как Безопасно Да Си Заключим Велосипеда?

Как да си заключваме велосипеда RecoveredОт 12 до 17 години седим на чин и ни образоват, бутат ни стотици гигабайти информация в главата, но после като излезем не можем да си заключим правилно велосипеда, не можем и много други неща, затова е и тази статия, поне да ни научи как аджеба да заключим най-безопасно един велосипед навън! Вело-сезонът още не е започнал, а фейсбук групата на Велоеволюция се напълни със снимки на откраднати колела. Или крадците стават все по-гладни(да), или ние по-неосъзнати(даааа) относно въпроса за сигурността на нашата собственост. Преди обаче да погледнем въпроса със сигурността на нашия велосипед, нека погледнем нещо друго много важно.


КОГА да заключваме велосипед навън?

  • Когато велосипеда ще остане без надзор максимум 5 минути.
    - велосипед не се държи никъде навън без надзор повече от пет минути! Това е правило за всеки, който си цени колелото. И ако си мислиш, че стълбище на блок или двор на къща са сигурни места, сериозно се лъжеш. Дори камера да има, крадецът слага шапка и очила, и никой после не може да го разпознае, а видеото ти остава, само за да оплакваш след това колелото си. Има случай дори на откраднато колело от тераса на втория етаж. 
  • Когато имаме сигурен вело-катинар.
    - тези въженца по десетина лева дето ги продават навсякъде, не стават за нищо друго, освен да се обесиш от мъка, или ако си щастливец, да обесиш крадец. На пръв поглед инвестицията за катинар на колелото изглежда като харч, тъй като рядко оставяме колелата си някъде, но тъй като от това зависи дали велосипеда ще го намериш, слад като го оставиш, парите дадени за подобно нещо са повече от добра инвестиция. Поне 30 лв трябва да дадеш, а най-сигурните са U-lock катинарите, но с тях е трудно да заключиш заедно предната гума и рамката. 
  • Когато има къде и за какво да го заключим.
    - в интернет се въртят безумни снимки от чужбина на заключвания на велосипед. В България обаче сме още по-добри, тук изобщо НЕ ЗАКЛЮЧВАМЕ! Само дето не слагаме табели върху тях "ПОДАРЯВА СЕ!". Нали сме паралии, най-богатата страна на планетата и явно това не ни е проблем. Велосипед се заключва на видно място и за стабилна основа. 
  • Когато велосипеда ни е по-евтин(това обаче не означва, че евтините колела не се крадат).
    - колкото е по-висока цената му, толкова по-голям е апетита на крадците да го гепят и толкова е по-голям ударът за вас от евентуална кражба.

Да речем, че сте ме послушали, купили сте си скъп катинар за колело, солидно, тежко въже, което трудно ще се пререже - браво за което! Отивате на магазин с колелото. Повечето големи магазини имат вече вело-паркинги. Аз обаче не ги харесвам много, защото в България ги правят малки с цел икономия на средства, което води до нестабилност на колелото върху тях и ако някое дете бутне велосипеда например, лесно могат да се покривят спиците. Но най-вече не ги харесвам, защото не ми стига дължината на катинара да заключа заедно рамката и предната гума. Вело-стойките пък които сложи Община Перник на няколко места в града, са крайно непрепоръчителни за ползване, защото цялата тежест на велосипеда отива на спиците. И така, да минаваме към същината на нещата.

Най-безопасното заключване на велосипед

  • Подпирате стабилно колелото със цялата му дължина някъде, като лостчето за бързото сваляне на задната гума трябва да е вътре, между колелото и нещото, което ще наподобява стена, за което ще го вържете(например оградата за колички, но по в края й, където няма да пречите на изваждането на количка).
  • Връзвате колелото със надеждния и по-скъп вело-катинар, като хващате заедно предната гума и рамката. Ако хванете само рамката, то преднага гума могат лесно да ви я тафят, ако хванете само предната гума, то може да си останете само с предна гума.
  • Завъртате ключалката на катинара навътре - скрийте я.
  • Размонтирате всичко, което лесно се сваля и го прибирате в раницата. При мен това са седалката, механизмът й за бързо сваляне, километража и гумите, но гумите вече ги подсигурих, едната като вързах, а другата - задната, се вади много по-бавно, и нарочно завъртяхме колело с отключващия й механизъм скрит навътре и трудно достижим.
  • Влизате в магазина и възможно най-бързо, без размотавания и лафчета със случайно срещнати съседи, взимате каквото ви е нужно и излизате. Вече споменахме, пет минути са много добри и всеки може да ги постигне, просто предварително си набелязва какво трябва да купи и кое, къде се намира. 

Качвам снимка, на която съм си заключил колелото и не казвам, че тя е пример, защото съм заел 4 от 5 парко-места за велосипеди, но в този зимен ден със снеговалеж, бях сигурен, че никой друг няма да дойде с велосипед. Обаче се вижда добре, как съм заключил колелото за предната гума и рамката. Също така съм свалил седалката, механизма й за заключване и километража. Колелото пък е завъртяно така, че би ти било трудно ако се пробваш да свалиш задната гума, тъй като механизма й е от другата страна.  

 

Как Да Си Заключваме велосипеда Перник КОлоездене

 

 

ВЕЛО ИНВАЗИЯ В ПЕРНИК, неделя от 15:00

Задава се нещо страшно! Нещо невиждано от великото преселение на народите насам! Време е вело-общността в Перник да избухне и то сериозно! Природните стихии ни спестиха бедствията от които целите балкани пострадаха, но потопът тук ще бъде от колоездачи. Можете да участвате и вие, като дойдете с велосипед на Кралевски път, квартал Църква, от 15:00 в неделя или да се включите някъде по път. Крайна дестинация, разбира се: Община Перник! Не забравяйте да поканите и приятели!

Да си извоюваме едни по-добри условия за живот в град Перник! Не искаме много, искаме само велоалея. Миналата година явно не бяхме достатъчно убедителни, щом се изградиха само 700 метра велоалея и то некачествено, с асфалт на вълнички, без обезопасителен парапет откъм реката и подигравателно оставена велоалея незавършена в отсечката която е направена.

ВЕЛО ИНВАЗИЯ

 

ПРИКАЗКА ЗА ВЯТЪРА

От книгата "Кривата на Щастието".

 

ПРИКАЗКА ЗА ВЯТЪРА 
(Най-бързият човек на света е българин)
20 септември 2009 г.
За вестник „ Телеграф “
 Искам да ви разкажа една приказка. Толкова невероятна, че не може да бъде измислена. Толкова красива, че няма как да бъде хипербола. Това е приказка за пустинята и вятъра. За същността на съвършенството. За най-бързия човек на планетата. За един гениален българин, творящ необясними чудеса на малък остров в Тихия океан. За 140-годишно куче със златна козина, добро сърце и човешки очи. За безсилието на науката пред триумфа на инстинктите. За един нисичък канадец с огромни мускулести крака. За стария
Антонио от Кремона и неговата 300-годишна неразгадана тайна. И, разбира се, за Варна.Но нека започнем с Варна. Тази от детството ми. С морската градина, сенчестите улици и усмихнатите хора. Прелестна и тайнствена, тя ме омагьоса още при първата ни среща с обещания за вечно лято и безгрижни дни. Хвърли рибарска мрежа върху детското ми сърце и ме плени завинаги така, както само тя може. Как ще я забравя тази сирена с коси от свежи водорасли и смях от морска пяна? Кой знае сигурно се е променила през годините, но в спомените ми тя винаги ще ъде същата прелъстителна красавица, ухаеща на одеколон от чиста морска сол, разтворен в бриза. Никой не може точно като нея да подслони влюбените двойки по алеите си, да разроши косите им с игривия си вятър и да ги накара да забравят всичко останало под серенадата на чайките. Такава е Варна в наивните спомени на хлапето. Винаги съм вярвал, че и тя ме обича поне толкова, колкото аз нея, защото в сьрцето ми тя е единствена по рода си - просто съвършена!
Всяка есен Варна се качва на каросерията на малък пикап и поема дългия си, тежък път към пустинята. Чакат я два ферибота и хиляди километри по асфалта. Крайната ѝ цел е Бетъл Маунтайн, щата Невада - място, наречено от „Вашингтон пост“ „мишницата на Америка“. Действително, пейзажът е потискащо монотонен, а почвата е кафеникава пръст, по-безплодна от щампован бетон. Лишени от растителност, голите едноцветни хълмове наподобяват деформиран керван от огромни камилски гърбици, вцепенени завинаги в неподвижния въздух на пустинята. Ако хвърлим и един космонавт в скафандър да подскача на забавен кадър по камънаците, спокойно можем да повярваме, че сме се пренесли на Луната. Но какво прави тук, сред тези ограбени пейзажи, името на нашата хубава черноморска русалка?
Бетъл Маунтайн може да няма много, но разполага с най-правия, най-високо разположен и най-безлюден пътен участък в Северна Америка-шосе 305. Надморската височина е 1407 метра. Наклонът на трасето - несъществуващ. Тук всяка есен се провежда легендарно състезание, наречено WHPSC. Мнозина го наричат просто „Предизвикателството“. Именно то е съревнованието, определящо най- бързия човек на планетата, придвижван от собствените си сили. Не, няма да се натъкнете на Юсейн Болт в пустинята на Невада - той не би могъл да се мери с най-бързите мъже на Земята, защото те въртят педали, развивайки немислими скорости.g09През 2000 година талантливият канадски колоездач национал Сам Уитингам вмъкна с усилие компактното си 170-сантиметрово тяло във футуристично устройство, приличащо повече на снаряд, отколкото на велосипед. В тясната кабина единствената подвижна част от тялото му са краката, които започват да въртят като бесни педалите, подпомагани от чудовищните бедрени мускули на колоездача. Шумът в кабината е оглушителен, въздухът недостатъчен, жегата ~ омаломощаваща. Но това са незначителни подробности. Минути по-късно Уитингам се възползва оптимално от определените за засилване 4 мили и набра скорост, въртейки педалите със 120 оборота в минута. Снарядът влетя в 200-метровата официална дистанция с И 70 км/ч, смазвайки световния рекорд.
Година по-късно Уитингам направи нещо още по-невероятно, подобрявайки собствения си безумен рекорд с цели 120 км/ч. През 2002 г.- за трети пореден път „Предизвикателството“ бе спечелено от канадеца с ново върхово постижение от 130,36 км/ч. Вече шест години този рекорд е абсолютно недосегаем за. останалия свят. Причината за това смазващо надмощие не е толкова в стоманените крака на Сам Уитингам, колкото в странното куршумовидно превозно средство, което той настоява да бъде наричано велосипед. Устройството се казва „Барна“ - име, което е станало еталон за доминация в тези среди, а негов създател е един от най-изумителните хора, с които ме е срещал животът - българският скулптор Георги Георгиев. Тук се носят много неправдоподобни на пръв поглед легенди, свързани с този нестандартен, колоритен мъж. Интересното е, че повечето от тях са абсолютна истина.
Георги живее на малък изолиран остров в Британска Колумбия с изглед към големия, безкраен запад на Тихия океан и не разполага с нищо повече от малка работилница в гаража си и двете си златни ръце. Преди да съм ви разказал за него, искам да изразя собствено мнение: според мен, на базата на стандартните дефиниции и разбирания, които съм формирал в себе си през годините, Георги Георгиев е гений. Това е крайна дума, за която самият той сигурно ще ми се разсърди, но аз не бих си позволил да я употребя, ако не вярвах с абсолютна категоричност в нейната уместност. Георги не е физик, няма математически познания за геометрията на формите, не се интересува от формули и цифри и не е запознат с коефициентите на триене или съпротивление на въздуха. „Просто следвам интуицията си - каза ми Георги. - Моите форми не идват от учебниците и компютрите. Нещо невидимо, нещо дълбоко вътрешно ми подсказва какво трябва да направя.“ Всяка заварка, всяка сглобка и елемент са направени от Георги в собствения му гараж работилница. Българинът отказва корпоративно спонсорство по философски причини и се самофинансира - при това с огромно усилие.
През 2001 г. британски екип инвестира над 1 милион долара с единствената цел да победи неговия „Варна Диабло“ и да се върне от Невада с нов световен рекорд. Подготовката на англичаните бе невероятна. Въоръжени от корпоративни спонсори, те създадоха собствен ултрамодерен велоснаряд, наречен „Блуйондър“. В дизайна му участваха водещи учени, физици и лаборатории. Структурната архитектура на съоръжението бе изградена с помощта на компютърни процесори с индустриална мощност и сложни програми за графичен и аеродинамичен анализ. За капак англичаните пристигнахав пустинята c олимпийския шампион от Сидни Джейсън Куейли зад кормилото. „Те бяха огромна машина, подпомагана от купища пари - коментира Уитингам. - Ние бяхме просто двама пичове с един пикап.“
Резултатът? Британците постигнаха 103 км/ч „Варна Диабло“ - смазващите 129 км/ч.ustroistvo
Устройството е с предно предаване, което оптимизира пространството вътре в кабината. Уитингам ляга в долната част на черупката като във вана, която сякаш е направена по контурите на тялото му. Георги слага горната черупка, или „покрива“, на болида върху Сам и го „запечатва“ с хокейна лепенка, за да не позволи на какъвто и да било въздух да проникне в кабината и да наруши нейната аеро- динамичност. Кислородът за колоездача прониква през двата тесни процепа на огромните и тънки като бръснач колела, но въпреки това след пробег Уитингам често излиза от „совалката“ на границата на припадъка, с дробове, отчаяно търсещи въздух. През 2003-а сякаш бе на косъм от ужасяваща участ в опита си да подобри собствения си рекорд. „Варна“ спука гума и той загуби контрол, излитайки във въздуха със скорост от 130 км/ч. Окован като в пашкул от прегръдката на „Варна“, Сам бе безпомощен. Тя се стовари под 90 градуса върху асфалта под ужасения поглед на Георги и продължи да се пързаля по шосето в продължение на 300 метра. Животът на колоездача бе спасен от гениалния дизайн. Уникалното съоръжение е построено от свръхлеки въглеродни нишки и кевлар, от който се правят бронирани жилетки за военните. Сам се измъкна от кабината без нито една драскотина. Вече шест години целият свят се опитва да бие рекорда на „Варна“. Самият Георги също не успява да го направи, въпреки че няколко пъти беше близо до него. Целта е да премине границата от 82 мили (131,97 км/ч) и да спечели паричната награда „Децимах“, която се присъжда на този, който успее да достигне една десета от скоростта на звука.
Проблемът е, че за да могат да бият рекорда си, двамата „вар- ненци“ имат нужда от идеални условия: никакъв вятър, оптимална температура и нов, по-гладък асфалт. Според скептиците те никога повече няма да могат да го направят. От миналата година срещу тях се подготвят още по-амбициозни и добре финансирани екипи. Не е ясно още колко ще продължи надмощието на Георги, но постигнатото от него до този момент е изумително и дори необяснимо.
Георгиев е роден и израснал във Варна, където от малък е усетил поглъщащо, нетърпящо възражение влечение към изкуството скулптурата и манипулацията на формите. „Спомням си как като дете направих серия от аеродинамични модели на свръхзвукови самолети, вдъхновени от ТУ-144 - сподели Георгиев за „Телеграф“. - Клубът по аеронавтика във Варна бе толкова впечатлен, че ги сложи на витрина. Години по-късно забелязах същите форми, които аз бях направил инстинктивно, в моделите, разработени от „Боинг“ и НАСА.“ Георги е бил изумителен скулптор, но се наложило да следва в Художествената академия в Белград. „В София не ме приеха - смее се Георгиев. - Нямаше достатъчно места от деца на комунистически деятели.“ Възможността за емиграция се отворила през 1971-ва - първо в Рим , а след това в Канада.
Един ден Георги се сдобил с чистокръвен златен ретривър - прелестно куче с бляскава козина и дълбоки, умни очи. „Кръстихме го Варна - на мястото, откъдето съм дошъл“, спомня си Георги. Кучето пленило всички с изумителния си характер и бързо станало пълноправен член на семейството. Варна живяла невероятните 19 години (140 в човешки години) - нещо нечувано за тази порода. Когато кучето си отишло, покосено от удар, сломеният от тъга Георги решил по своеобразен начин да продължи живота му, наричайки компанията си на негово име. Така световноизвестните велоболиди носят името както на родния му град, така и на най-верния му четирикрак приятел.
Подобно на повечето хора, които разполагат с уникална дарба, Георги сякаш не може да я оцени. „Какво толкова съм направил? Навремето създавах сложни бронзови бюстове в най-малък детайл. В сравнение с това велосипедите ми са нищо.“ НИЩО ЛИ?! Георги, какво говориш? От години целият свят е по петите ти. Всички искат короната ти, но нито могъщите компютърни програми, нито милиони долари са в състояние да дешифрират и победят въображението и интуицията на един скромен българин и неговите виртуозни ръце.
Спомнете си Микеланджело. Когато го попитали как е успял да извае прелестната фигура на Давид от един груб мраморен блок, той погледнал с недоумение и казал: „Ами че той си беше вътре в камъка - аз само махнах излишния мрамор около него“. Университетът на Бритиш Колумбия реши да анализира „Варна Диабло II“ в тунел за аеродинамично изследване и след шестмесечни тестове ученитезаявиха, клатейки невярващо глави, че не са виждали по-идеална аеродинамична форма в природата. Моделът бе наречен „най-ефикасното превозно средство, създадено от човечеството“. С други думи, „Варна“ е способна да генерира огромен двигателен момент, използвайки по-малко от една конска сила, като при това успява да се скрие почти магически от самия въздух, чийто вездесъщ коефициент на триене е най-големият враг на търсачите на скорост.
Когато питам Георги как създава шедьоврите си, той вдига рамене: „Нямам представа. Нещо отвъд мен. Някакъв необясним вътрешен усет дърпа конците. Може да е късмет, а може би просто съм бил предназначен за това. Нека ти кажа нещо: ако всеки на тази планета реши един ден да върши това, в което най-много го бива, целият свят ще се промени към по-добро. Много е важно човек да не пропилява таланта и живота си напразно“.
Преди 300 години в градчето Кремона в Северна Италия един гениален лютиер на име Антонио Страдивари е създавал шедьовър след шедьовър в малката си прашна работилница. Работил е с примитивни длета, оскъдна светлина и груби инструменти. Днес, три века по-късно, цигулките му продължават да бъдат най-съвършените музикални инструменти в историята на човечеството. Гласът им е неподражаем - с вълшебен тон, кристална акустика и перфектен резонанс. И дори днес, в циничния и самонадеян XXI век, никой не знае точно каква е тяхната тайна. Нито спектрални, нито химически, нито математически анализи са успели да декодират магията на тези инструменти. Къде точно се крие тайната? Дали в плътността на дървесината, в изящната геометрия на формите, в мистериозния коктейл от минерали на заставката, или евентуално в рецептата на лака? А може би истината е, че един шедьовър дължи себе си на цял комплекс от неизчислими фактори, движени от необяснимата и могъща вътрешна необходимост на един благословен с изключителна дарба човек. Искрено вярвам, че варненецът, живеещ и творящ на малкия остров до Ванкувър, е точно такъв човек.
Но време е да свършваме - всяка хубава приказка заслужава своя хубав край.
Миналата седмица в Бетъл Маунтайн се състоя дългоочакваното „Предизвикателство 2008“. Георги и Сам бяха отново там с пикапа си и новия „Варна Диабло III“ в каросерията. Двама пичове срещу Целия свят. Но защо ли ми се струва, че финалът няма да ви изненада.

press11 02

Велосипедистите в Рим сами си рисуват велоалея на пътя

    С няколко четки и кофа боя, група велосипедсти от Рим направиха за 45 минути това, което градските управници с години отлагали: създадоха безопасно трасе за велосипедисти. 202311092-cd5509d2-9730-483c-ac35-e41ed0ec8bbf
 
  След години убеждаване градската управа да изгради велоалея, която да свързва кварталите Ескулино и Сан Лоренцо, група от колоездачи решава да вземе нещата в свои ръце и да нарисува на пътя в един неделен ден, свое платно в тунел Санта Бибиана. Тунелът който преминава под основната железопътна гара на Рим, може да се избегне единствено чрез голямо заобикаляне. Без тяхно собствено платно в тунела, много колоездачи не се чувстват безопасно да минават през него. 

"Ние сме рисували направи-си-сам велоалеи и преди, изследвайки колко незаконни, колко потенциално опасни за нас самите могат да се окажат, и въпреки това високо ефективни, създавайки място на пътя за велосипедисти. Шофьорите отдаваха уважение на границите на ръчно нарисуваната велоалея, дори когато градоначалниците изтриха боята, и в крайна сметка колоездачите повишихме осъзнатостта от нуждата за повече вело-приятелски участъци."

  Това е случаят с новата велоалея на Санта Бибиана в Рим. Групата която нарисува направи-си-сам платно, сега работи за по-трайно решение връху пропуските на инфраструктурата, посредством исканя отправени директно към кмет Игнацио Марино, който също е запален колоездач. Ето какво те написаха в открито писмо на Марино: 202311047-8e1edb0d-d324-4b02-8b29-976c436036a2
"Ние се придвижваме наоколо без автомобили, дори водейки децата си на училище, поемайки риск и опасност на наша отговорност, в град създаден за автомобили.

Наясно сме относно големите проблеми, които градската управа има да преодолява -- и че трафикът е първостепенен -- и за липсата на ресурси -- и за пораждащите се конфликти от решения за ограничаване в града на моторно превозни средства

Но въпреки всичко, ние вярваме, че съществуват много неща, които вие може да направите за хората, които изберат да зарежат автомобила, избирайки да се придвижват с велосипед."

  Велосипедисте в Перник и България като цяло, сме много близо до същото - сами да си рисуваме, изграждаме велоалеи. В нашия град вече открихме сами една велоалея.

Оригинална статия: http://roma.repubblica.it/cronaca/2014/11/30/news/la_ciclabile_la_facciamo_noi-101819608/#gallery-slider=101819421

превод: Владислав Стоилов, за Колоездене Перник, velo-pk.org